|
НАТО – ПРОБЛЕМИ НА РАЗШИРЯВАНЕТО North Atlantic Treaty Organisation / Организация на Северноатлантическия договор Учредена от Вашингтонския договор от април 1949 г. като система за колективна отбрана на западните страни. През 1999 г. бяха приети три нови членки, с което броят на членуващите държави стана 19. От началото на 90-те години съюзниците от НАТО осъществиха големи съкращения на силите си и адаптираха структурата на военното командване на алианса към новите бъдещи роли и мисии по управление на кризи, умиротворителни и мироопазващи задачи. Те осъществяват активно сътрудничество със страни извън НАТО в Европа чрез програмата "Партньорство за мир". През май 1997 г. е подписан Основополагащият акт НАТО — Русия. През юли 1997 г. НАТО подписва Харта за специално партньорство с Украйна. През април 1999 г. на срещата на върха във Вашингтон НАТО чества 50-атаси годишнина. НАТО представлява съюз, предназначен за колективна отбрана на членовете си като основа за запазване на мира и гарантиране на бъдеща сигурност, но следвайки важните промени в Европа през 90-те години, той се превърна катализатор за разширяване на сигурността и стабилността в цяла Европа. Трансформирането на НАТО след края на Студената война и на разделението в Европа има за цел да се постигне по-висока степен на сътрудничество и взаимно доверие, което ще е от полза за целия континент. Държавите-членки стоят в основата на пакта. Правителствата на тези страни, които провеждат съвместни заседания, представляват най-висшето политическо ръководство на Съюза. Политиката на НАТО на отворената врата е залегнала в Северноатлантическия договор: “Страните по Договора могат, при пълно единодушие, да поканят всяка друга европейска държава, която е в състояние да развива и укрепва принципите на настоящия Договор и да допринася за сигурността в северноатлантическата зона, да се присъедини към Договора. (….)” Член 10, Североатлантически договор, Вашингтон, 4 април 1949 г. Косовската криза беше въпрос номер едно от дневния ред на срещата на върха във Вашингтон през април 1999. Лидерите на НАТО оцениха ситуацията с оглед засилване на решимостта на международната общност за постигане на трайно политическо уреждане на проблема и създаване на условия за възстановяване на мира и гарантиране на бъдеща сигурност в региона. На срещата също така бе отбелязана и 50-тата годишнина на НАТО. Лидерите на НАТО потвърдиха непреходната сила на трансатлантическата връзка и някои фундаментални принципи на Съюза – гарантиране на свободата и сигурността на членовете си, ангажираност с принципите на Устава на ООН, отстояване на демокрацията и непрекъсната борба за мирно уреждане на споровете. Срещата на върха във Вашингтон бе също така повод за консолидиране на промените, извършени в НАТО през 90-те години, свързани с адаптиране към изискванията на днешния свят. Тези промени включват процеса на разширяване; преустройството на военните структури на Съюза, свързани с новата им роля по управлението на кризи, мироопазващи и мироподдържащи мисии в евроатлантическата зона; и засилването на ролята на Европа в областта на сигурността. Като част от тези промени, НАТО поддържа практическо партньорство с много страни извън Съюза с цел създаването на по-голяма прозрачност в Европа и ограничаване на условията за неразбирателство и недоверие. Тази идея намира най-голямо отражение в програмата “Партньорство за мир” (ПзМ), която развива сътрудничеството между алианса и 26-те страни-партньори по широк кръг от дейности, свързани със сигурността. Евроатлантическият съвет за партньорство (ЕАСП) включва 46 държави, включително и страните-членки на НАТО, и осигурява политическата рамка за “Партньорството за мир” и форум за обсъждане на въпросите по сигурността. На сесията на Евроатлантическия съвет за партньорство на най-високо равнище, състояла се непосредствено след срещата на върха на НАТО, присъстват държавни и правителствени ръководители от 46 страни. През последните няколко години Русия и Украйна установиха по-специални независими отношения с НАТО, даващи им възможност по различни пътища да изпълняват програми за сътрудничество по широк кръг от практически въпроси на сигурността, за собствена полза и от полза за Европа като цяло. И двете държави са членове на Евроатлантическия съвет за партньорство. Русия замрази участието си в редица от тези програми след решението на НАТО за военна намеса за прекратяване на конфликта в Косово. Но въпреки различията по въпроса за използването на военна сила, страните от НАТО работиха в тясна връзка с представителите на руското правителство в рамките на дипломатическите усилия за прекратяване на косовския конфликт и намиране на трайно политическо решение. НАТО има увереността, че сътрудничеството между НАТО и Русия и на по-широка основа ще продължи да се развива в положителна посока. Оптимизъм поражда успешното сътрудничество първоначално в Силите за прилагане (IFOR), а след това и в Силите за стабилизиране (SFOR) в Босна и Херцеговина, както и в много други сфери. Развива се и една друга програма за специално сътрудничество в контекста на Средиземноморския диалог на НАТО, със седем средиземноморски държави извън НАТО (Алжир, Египет, Израел, Йордания, Мавритания, Мароко и Тунис). Целта на Средиземноморския диалог е да заздрави сигурността и стабилността в средиземноморския регион, която е тясно свързана с европейската сигурност. В самата организация различни комитети отговарят за планирането в такива области като политически консултации, планиране на отбраната и отбранителни операции, сътрудничество по въпросите на въоръженията и други. Комитетите представят препоръки за действия пред Северноатлантическия съвет, най-висшият орган на НАТО за взимане на решения, както и пред Комитета за планиране на отбраната на НАТО, който се занимава предимно с въпроси, свързани с интегрираната военна структура на организацията. Също така се осъществяват консултации по икономически въпроси, свързани със сигурността, включително и по теми като разходите по отбраната и конверсията на военнопромишления комплекс за граждански цели. НАТО предлага и форум за активно сътрудничество между членовете и партньорите си в области като гражданско планиране за извънредни ситуации, помощ при бедствия, научни и екологични програми. Въпреки че всяка страна носи главната отговорност за собственото си планиране в извънредни ситуации от невоенен характер, НАТО се стреми да гарантира, че гражданските ресурси на алианса могат да бъдат използвани по най-ефективен начин, когато това се наложи. Много често ролята на НАТО в тази област е координираща. През ноември 1998 г. Евроатлантическият координационен център за реагиране при бедствия (EARDCC), създаден през юли същата година, координира спасителните операции в залетите от наводнение райони в Западна Украйна. След влошаване на ситуацията във и около Косово този център игра ключова роля в координирането на хуманитарната помощ от НАТО и партньорите с цел облекчаване положението на косовските бежанци и подпомагане на съседните държави. НАТО осъществява и редица програми за международен обмен, които са свързани с научни и екологични проблеми, представляващи интерес за НАТО и страните-партньорки. Въпросните програми предлагат съдействие за научни изследвания на високо равнище, подпомагат развитието на националните научни и технологични ресурси и улесняват съкращаването на разходите чрез международно сътрудничество. Редица от тези дейности имат за цел разрешаването на екологични проблеми, свързани с отбраната, които засягат съседните страни и които могат да се решат само със съвместни действия. |
![]() | Система современных международных организаций Организация Объединенных Наций, Специализированные учреждения ООН (икао, имо, впс, мот, ифад, мсэ и др.), Всемирная торговая организация,... | ![]() | План Введение Украина и европейский союз. Украина и нато. Отношения населения Украины к ес и нато. Заключение Литература Введение Внешняя политика Украины будет базироваться на общепризнанных принципах международного права [Правда Украины. – 1991. 7 дек.] |
![]() | Договор № «Подрядчик», в лице, действующего на основании, с другой стороны, совместно именуемые «Стороны», заключили договор от 20 г. № (далее... | ![]() | Договор № «Подрядчик», в лице, действующего на основании, с другой стороны, совместно именуемые «Стороны», заключили договор от 20 г. № (далее... |
![]() | Договор реализации турпродукта Ип 305770002651360, Сертификат Соответствия росс ru. У073. Мо1102), именуемая в дальнейшем «Турбюро», и, именуемый в дальнейшем «Клиент»,... | ![]() | Агентский договор г. Санкт-Петербург. Общество с ограниченной ответственностью «Аварийно-Спасательное Формирование «Сервис Безопасности» Безопасности», в лице коммерческого директора Апельсина О. В., действующего на основании доверенности, именуемое в дальнейшем «Принципал»,... |
![]() | Договор оказания услуг по ремонту вычислительной и оргтехники «Исполнитель», в лице, действующего на основании Устава, с другой стороны, заключили настоящий договор о нижеследующем | ![]() | Договор № «Заказчик», с другой стороны, именуемые совместно в дальнейшем Стороны, заключили настоящий Договор о нижеследующем |
![]() | Договор № «Заказчик», с другой стороны, именуемые совместно в дальнейшем Стороны, заключили настоящий Договор о нижеследующем | ![]() | Договор № /05 ... |