Мониторинг на видове. Фауна. Птици icon

Мониторинг на видове. Фауна. Птици



НазваниеМониторинг на видове. Фауна. Птици
Дата17.10.2016
Размер
ТипСправочники, творчество


Национална система за мониторинг на биологичното разнообразие и защитените територии в Република България

Проект РРА03/BG/715

Мониторинг на видове. Фауна. Птици



д-р Петър Янков

Българско дружество за защита на птиците / BirdLife България (БДЗП)


1. УВОД


1.1. Видово разнообразие и степен на познаване на орнитофауната

В България към 2004 г. са установени 417 вида птици (Национална банка за орнитологична информация при БДЗП, 2004), което съставлява около 41% от орнитофауната на Европа. Птиците се срещат на цялата територия на страната и през различните части на годината с различен брой видове на единица площ. Като райони с най-висока степен на видово богатство се очертават Черноморското крайбрежие, Дунавското крайбрежие, всички полупланински и планински райони, поречията на по-големите вътрешни реки и множество отделни обекти (предимно влажни зони, каньони в равнините, обширни равнинни гори, суходолия и някои от големите селища). По сезони най-високо е видовото богатство през периода на миграцията на птиците (февруари-май и август-октомври), следвано от това през гнездовия сезон (май-юли), докато през зимата (декември-февруари) броят пребиваващи в страната видове е най-малък. Сред основните причини за необикновено високото видово разнообразие на птиците в България са географското положение на страната на границата между Европа и Мала Азия и до най-големите морски басейни в югоизточната част на континента, значителния височинен спектър на територията (от морското равнище до 2925 м н.в.), изключителното разнообразие от хабитати и високата степен на запазеност на хабитатите на значителни територии, особено в планините (благодарение на липсата на интензивно развитие на страната през цялата втора половина на ХХ век).

Орнитофауната на България е сравнително добре проучена, макар степента на познаването й в различните части на страната да не е еднаква. Видовият състав, основните особености на разпространението и биологията на птиците в България са били предмет на редица монографични работи, сред най-значимите от които са тези на Симеонов и кол., 1990; Нанкинов и кол., 1997. Съществен недостатък на тези работи обаче е липсата на изготвени със съвременни методи карти на разпространението на отделните видове (с единични изключения) на територията на България, както и (отново с единични изключения) оценка на националните гнездови популации на птиците. А именно природния ареал (natural range) и размера на популацията (population size) са в основата на определянето на природозащитния статус, тенденциите в тях (population trends, population dynamics) и мониторинга на видовете (а до голяма степен и този на местообитанията) като цяло (Anonymous, 2004). Тези параметри са от критично значение и за прилагането на Закона за биологичното разнообразие по отношение както опазването на видовете, така и за изграждането на мрежата НАТУРА2000. Един от въпросните параметри – размера на националните популации на гнездящите и на зимуващите видове птици, е публикуван от Костадинова (1997), наред с редица други данни за всеки вид, включително размера на европейската му популация, международния му и национален природозащитен статус и т.н. През периода 1996-2000 г. БДЗП осъществи и картиране на гнездящите видове птици на територията на цялата страна по стандартната методика на Комитета на Европейския орнитологичен атлас (European Ornithological Atlas Committee) (Hagemeijer and Blair, 1997). Подготвеният първи за страната Атлас на гнездящите птици на България (Янков, в подготовка) отразява както точните национални естествени ареали на 273 вида птици, така и размера на техните национални популации към 2000 г., с което ще даде възможност за използването на тази година като отправна за бъдещия мониторинг на птиците в пълно съответствие с изискванията на Европейския съюз.


1.2. Природозащитна значимост на птиците в България

В настоящето разглеждане отразяваме природозащитната значимост на птиците само чрез представеността на видове с висока степен на застрашеност в национален, европейски и световен мащаб. Природозащитният статус на срещащите се в България птици досега е разгледан най-пълно и изчерпателно от Костадинова (1997). Тук се базираме главно на него, като отразяваме промените, настъпили в този аспект след 1997 г. Общо 100 от установените в страната видове са включени в Червената книга на България (1985). Поради неактуалността на данните и несъответствието на тази публикация с критериите на IUCN (BirdLife International, 2000), се опираме само отчасти на нея. В по-значителна степен при определянето на националния консервационен статус е взет под внимание Закона за биологичното разнообразие със съответните му приложения, както и данните от цитирания по-горе Атлас на гнездящите птици (Янков, под печат). Световната и европейската значимост на птиците е представена в съответствие с критериите на BirdLife International (Tucker and Heath, 1994), като са взети под внимание и съответните конвенции (Бернска конвенция и Бонска конвенция) и Афро-евроазиатското споразумение за опазване на водолюбивите птици (AEWA). Като основен показател при определянето на европейската природозащитна значимост са използвани приложенията към Директивата за птиците (79/409/ЕЕС). Обобщено, в България се срещат 22 световно застрашени вида птици (от общо 33 в Европа), като 13 от тях (Янков, 2002) фигурират в Червения списък на IUCN (BirdLife International, 2000). Други 203 вида птици освен посочените 22 вида са застрашени и в пределите на Европа (Костадинова,1997).


^ 1.3. Съществуващи особености на мониторинга на птиците в Европа и България

Мониторингът на птиците на ниво видове се отличава с ясно изразена специфика, утвърдена от повече от 5 десетилетия в международната орнитологична практика, включително в България (макар само за отделни мониторингови дейности и за по-кратък период на съществуване). Тази специфика се изразява в следното:


1. В редица случаи мониторингът на птиците се прави чрез единни комплексни програми, за които е характерно, че с еднократното си осъществяване предоставят данни за значителен брой видове (понякога – до над 60 – 70 вида).


2. За застрашени в международен и национален мащаб видове или за такива с индикаторна роля се прилага мониторинг, специално насочен към дадения вид. Към тази група следва да се отнесат и случаите, когато се касае за видове, за които е възникнала спешна необходимост от проследяване на състоянието им (поради внезапно влошен природозащитен статус, поради необходимост от проследяване резултата от реинтродукция или друга природозащитна мярка и т.н.).


3. Основните мониторингови практики са се утвърдили чрез процес на усъвършенстване в различни страни и в повечето от тях вече са възприети в практиката както от изпълнителните органи, така и на управленческо ниво, при което резултатите от мониторинга се използват за вземане на решения. Посоченото е в сила и за България, макар и не в еднаква степен за всички общоевропейски схеми на мониторинг (напр. докато мониторингът на водолюбивите птици, осъществяван чрез т.н. Среднозимно преброяване (Mid-Winter Waterfowl Census) има вече над 25-годишна традиция, то Общоевропейската схема за мониторинг на обикновените видове птици (Pan-European Common Birds Monitoring Scheme) бе внедрена у нас едва през 2004 г.


4. Понастоящем е в ход процес на хармонизиране на съществуващите мониторингови дейности за птиците на общоевропейско ниво и на привеждането им в съответствие с изискванията на Европейската комисия и с нуждите на правителствата на отделните страни по изпълнение на поетите от тях ангажименти в тази насока. Очаква се това да стане чрез разработената от BirdLife International Общоевропейска стратегия за мониторинг на птиците (Pan-European Bird Monitoring Strategy) (Bennun and Nagy, 2003).


Взети са под внимание посочените обстоятелства и основните принципи на съвременната рамка на общоевропейския мониторинг на птиците. Разгледани са въпросите за мониторинга на птиците, отнасящи се до необходимостите на национално ниво. Към тях са отнесени и някои основни елементи на мониторинга на птиците в защитените територии, за които има разработени планове за управление, независимо че тези въпроси са залегнали много по-обстойно в тези планове или в специални мониторингови програми за по-големите по площ защитени територии.

В основата на предлагания мониторинг на птиците е залегнал базовия мониторинг (basic monitoring), като предлаганите методики ще позволят получаване на мониторингови резултати (данни) за състоянието (status), за неблагоприятните въздействия (pressure) и за отговора (response) на мониторираните орнитологични обекти. В съответствие с Общоевропейската стратегия за мониторинг на птиците се предлагат три типа орнитологични обекти за мониторинг:

- значими за птиците места – към тях отнасяме Орнитологично важните места (ОВМ) - Important Bird Areas (IBA) и Специално защитените зони (СЗЗ) по Директивата за птиците (Special Protected Areas - SPA). Те съставят орнитологичната част на Националната екологична мрежа по Закона за биологичното разнообразие (мрежата НАТУРА2000);

- застрашени видове – световно застрашените и приоритетни европейски и национално застрашени видове (извършва се оценка на риска от изчезване и на резултатите от прилагане на плановете за действие);

- обикновени видове (към тях се отнасят значителен брой широко разпространени видове, които във всички страни се използват като индикатори за общото състояние на местообитанията и средата като цяло).


^ 2. ИЗБОР НА ВИДОВЕ ЗА МОНИТОРИНГ


2.1. Критерии за избор на видове

Определени са общо 8 критерия за избор на видове за всички биологични групи:

  1. Консервационна значимост

  2. Индикативна значимост за други видове и за хабитати

  3. Използване в мониторингови схеми

  4. Ключова екологична значимост

  5. Вид, типичен за местообитания, в които се очакват най-драстични промени

  6. Стопанска значимост

  7. Вид, удобен за мониторинг

  8. Инвазионна значимост


Критериите са стандартизирани за различните групи животни. Всеки критерий включва както максимално категорични факти, така и експертна оценка. Макар всеки от отделните критерии да изисква еднакво внимание, някои от тях са по-значими от останалите, поради което ги представяме според степента на тяхната важност.


2.1.1. Консервационна значимост

Критерият включва определена степен на застрашеност в световен, европейски и национален мащаб, изразена в присъствието на дадения вид в официални списъци на застрашени и подлежащи на специални мерки животни както следва:

2.1.1.1. национална:

- Приложение 2 към чл. 6, ал.1, т.2 и Приложение 3 към чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие;

- Червена книга на България;

2.1.1.2. международна

- Видове от особено природозащитно значение за Европа (SPEC) (Костадинова, 1997): SPEC1 – световно застрашени видове; SPEC2 – видове, чиято световна популация е концентрирана в Европа и които имат неблагоприятен природозащитен статус; SPEC3 – видове, чиято световна популация не е концентрирана в Европа, но които имат неблагоприятен природозащитен статус в Европа; SPEC4 – видове, чиято световна популация е концентрирана в Европа и имат благоприятен природозащитен статус;

- видове от Червения списък на IUCN (BirdLife International, 2000) (съвпадат с тези от SPEC1);

- видове от Приложенията към Директивата за птиците на Европейския съюз;

- видове от Приложенията към Бернската и Бонската конвенции и Афро-евроазиатското споразумение за опазване на водолюбивите птици (AEWA);

Критерият не е нумеричен, но е еднозначен и лесен за прилагане (фигурира – не фигурира).


^ 2.1.2. Индикативна значимост за други видове и за хабитати

Критерият включва доказана способност на вида да отразява състоянието и тенденциите и на други видове, на групи видове, на места, местообитания и на средата като цяло. Това включва следните аспекти:

- тясна привързаност на вида към определен тип местообитание и възможност чрез състоянието на вида да се получи лесно представа за състоянието на хабитата;

- чувствителност на вида към отрицателни промени в средата, изразяваща се в лесно регистрируемо намаляване на числеността му или изчезване от даденото място;

- възможност данните от мониторинга на вида да се съпоставят с тези за други видове и така да допълват или чрез наличие/отсъствие на съответствие да позволяват проверка на тенденциите, идентифицирани чрез другия вид/видове;

- възможност да позволяват “засичане” на данни,получени от мониторинг на хабитати;

- възможност да отразяват състоянието на даден фактор на средата в цялата страна или на значителна част от нея, както и през цялата година или през значителна част от нея;

Тези видове са от съществено значение за мониторинга не само на птиците, но и на други елементи на средата и дори на цялостното й състояние. Особено ценни се те чрез възможностите, които дават за извършване на експресна екологична оценка на цели райони (напр. наличието/отсъствието и числеността на водния кос може да бъде бърз и лесен начин за установяване на замърсяване на горните течения на реки).


^ 2.1.3. Използване в мониторингови схеми

Критерият включва факта на използване на дадения вид във вече утвърдени, стандартни или доказали ефективността си национални мониторингови схеми, прилагани в България, в страните от Европейския съюз или в Европа като цяло. На практика понастоящем те са залегнали в Общоевропейската стратегия за мониторинг на птиците.

В Европа повечето страни прилагат следните национални мониторингови схеми:

- ^ Картиране на гнездящата орнитофауна на базата на стандартна мрежа UTM със страна на квадрата 10 км (Атлас на гнездящите видове птици, който освен за динамиката на числеността и разпространението на птиците дава и основни числени критерии за определяне на Специално защитените зони от мрежата NATURA2000). Провежда се в повечето от страните от Западна и Централна Европа, обикновено на 10-годишен период. В България е осъществен еднократно от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) през периода 1995-2000 г., като в момента атласът се подготвя за печат (Янков, в подготовка).

- ^ Мониторинг на Орнитологично важните места (включително Специално защитените зони). Провежда се от 1989 г. насам ежегодно по единна методика във всички европейски страни, включително в България (от БДЗП).

- ^ Мониторинг на обикновените видове птици. Провежда се ежегодно в повечето европейски страни, в България бе въведен през 2004 г. от БДЗП.

- Среднозимно преброяване на водолюбивите птици (Mid-winter Waterfowl Census). Провежда се ежегодно във всички европейски страни, в България – от 1979 г. насам (отначало от БАН, а от 1988 г. насам – от БДЗП в сътрудничество с РИОСВ и други НПО). Предоставя информация едновременно за видове и за ОВМ и Рамсарски места и е единствената масово прилагана техника за зимен мониторинг на птиците (в някои страни от Западна Европа се осъществява и картиране на зимното разпространение и численост на птиците – Атлас на зимуващите птици).

- ^ Видово ориентирани национални мониторингови дейности. Извън посочените по-горе дейности в България се провежда национален мониторинг на няколко вида. С най-дългогодишна традиция е мониторингът, осъществяван в рамките на Международното преброяване на белия щъркел (International White Stork Census). Провежда се на всеки 10 години във всички страни от ареала на вида от 1954 г. насам. В България преброяването е извършено през 1984, 1994 и 2004 г., като национален координатор на последните две преброявания е било БДЗП (Петров, 1997). С продължителност от няколко десетилетия е и мониторингът на къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus), извършван от БАН, а впоследствие – и от БДЗП. Той обхваща числеността на гнездящата популация в резервата Сребърна, гнездовия й успех и някои други показатели. От 1984 г. насам се извършва национален мониторинг на белоглавия лешояд (Gyps fulvus) (от БДЗП), който обхваща разпространението и броя на гнездящите двойки, гнездовия успех и някои от заплахите за вида. От 1990 г. БДЗП провежда мониторинг и на броя на обитаващите в България черни лешояди (Aegypius monachus). Също БДЗП провежда и международно синхронизиран (с Украйна и Румъния) мониторинг на червеногушата гъска (Branta ruficollis) (от 2001 г.), а от 2003 г. – и национален мониторинг на египетския лешояд (Neophron percnopterus).

Освен посочените национални мониторингови схеми в България се провеждат и програми за мониторинг на някои защитени територии. На първо място сред тях са националните паркове “Централен Балкан”, “Рила” и “Пирин”), както и някои други по-големи защитени територии. Мониторинг на птиците (освен Среднозимното преброяване) се извършва и в редица влажни зони: резерватите “Сребърна” (от БАН), “Атанасовско езеро”(от БАН и БДЗП), защитените местности (ЗМ) “Пода” (от БДЗП), “Шабленско езеро” (от БДЗП), “Дуранкулашко езеро” (от БДЗП), “Вая” (от БДЗП) и други. Местни мониторингови дейности са предвидени и за всички останали защитени територии, които имат планове за управление. Проследяване числеността по години се извършва и при някои ресурсни видове птици. СЛРБ осъществява таксации на отделни ловни видове (полска яребица Perdix perdix, фазан Phasianus colchicus), а някои от Държавните дивечовъдни станции – на глухара (Tetrao urogallus).


^ 2.1.4. Ключова екологична значимост

Вид, от който зависят много други видове, който има формиращо значение за средата, представлява значим източник на храна за други видове, значим консуматор на други видове или има друга подобна роля. Типични в това отношение са кълвачите, които осигуряват гнездови хралупи за множество други видове птици и за някои бозайници. Друг пример са случаите на наличие на големи колонии от птици или бозайници, които могат да бъдат както консуматори (корморани Phalacrocorax spp., чапли Ardeidae, пчелояди Merops apiaster и т.н.), така и източници на храна за други животни (лалугер Spermophylus citellus при бозайниците) или и двете едновременно (испанските врабчета Passer hispaniolensis могат да бъдат жертви на други видове, но и консументи на видове като скакалци и други насекоми).


2.1.5. Вид, типичен за местообитания, в които се очакват най-драстични промени

Видове, характерни за местообитания, които ще претърпят драстични промени при бъдещото развитие на страната (селскостопанските биотопи, влажните зони, крайморската ивица, горите и др.) или при очакваните промени на климата (влажните ливади, някои типове водоеми, високопланинските хабитати и др.).


^ 2.1.6. Стопанска значимост

Тук се отнасят видовете със значима стопанска роля било като нанасящи щети на някои отрасли на стопанството (голям корморан Phalacrocorax carbo, сива чапла Ardea cinerea и др.) или като обекти на значително стопанско ползване (многочислените ловни видове).


^ 2.1.7. Вид, удобен за мониторинг

Вид, чиито мониторинг е практически лесно осъществим и е базиран на стандартни и възприети и в другите страни методики (за сравнения в европейски контекст)


^ 2.1.8. Инвазионна значимост

Интродуцирани и агресивни видове и домашни форми, както и естествено увеличаващи числеността и разпространението си видове.


^ 2.2. Видове птици, предлагани за мониторинг


2.2.1. Списък на видовете

Предлаганите за мониторинг видове птици са представени в табличен вид в Приложение 5.01_птици. В списъка са включени 315 вида от общо 417 вида в орнитофауната на България. Не са включени видовете, които нямат постоянно присъствие в орнитофауната на страната (установявани в миналото, с единични находки и т.н.), както и тези, които не съответстват на нито един от възприетите критерии (включително тези, които отговарят само на критерия “вид, удобен за мониторинг”).

На пръв поглед списъкът изглежда твърде дълъг, но предлаганите видове всъщност се обхващат от няколко утвърдени мониторингови техники, всяка от които с едно усилие дава резултати за десетки видове. Както беше подчертано по-горе, тези техники са стандартни за Европа, прилагат се и в България и са отработени в научно, организационно и изпълнителско ниво от БДЗП.


^ 2.2.2. Прилагане на критериите

Посочените по-горе критерии са приложени спрямо всеки от видовете е в таблицата е посочено на кои критерии отговаря даденият вид. При всички критерии с изключение на “Вид с консервационна значимост” приемаме еднаква тежест на дадения критерий за всички видове. Единствено при критерия “Вид с консервационна значимост” правим вътрешна за критерия категоризация на видовете в 3 степени: ниска – 1, средна – 2 и висока – 3. Тези степени са определени експертно според това дали видът има само национална или и международна природозащитна значимост, в какви приложения към директиви, закони и конвенции фигурира, към коя от SPEC категориите се отнася и т.н.


^ 2.2.3. Мониторингов ранг на видовете

За по-обективно представяне на степента на приоритетност на мониторинга на отделните видове сме прибягнали към разделянето на видовете по рангове чрез просто сумиране на броя на критериите, на които отговарят (като за критерия “Вид с консервационна значимост” вместо единица вземаме числото от степента на консервационната му значимост). По такъв начин всички видове получават мониторингов ранг от 1 до 7. За улесняване на възприемането ранговете са разделени на три основни групи – първостепенен приоритет (6 и 7), приоритетни (3, 4, 5) и нисък приоритет (1 и 2). Тази подялба може да послужи и за редуциране при нужда на списъка на видовете за мониторинг, макар че това би било ненужно, тъй като както беше вече отбелязано, с едни и същи средства и усилия посочените техники позволяват да се осъществи мониторинг на разширения списък видове.


^ 2.2.4. Мониторингови техники

За онагледяване възможността за пълен обхват на предложените видове са представени 5 от основните мониторингови техники, с които е възприето да се прави това (виж по-горе Раздел 2.1.3.). Те са както следва:

- Картиране на гнездовата орнитофауна и изготвяне на Атлас на гнездящите видове (на 10-годишен период);

- Схема за мониторинг на обикновените видове птици (ежегодно);

- Среднозимно преброяване на водолюбивите птици (ежегодно);

- Мониторинг на ОВМ и защитените зони от мрежата НАТУРА2000 (ежегодно);

- Специален мониторинг на вида (със специфична за всеки вид повторяемост, посочена в таблицата).


^ 3. ИЗБРАНИ ВИДОВЕ И МЕСТА ЗА МОНИТОРИНГ НА ПТИЦИ


3.1. Видове и места за мониторинг чрез специфични мониторингови техники

Най-ефективни по отношение обхвата на видовете птици и значимите за птиците места са представените по-горе в Раздел 2.1.3. вече утвърдени и осъществявани мониторингови дейности. Поради това би следвало приоритетно да се гарантира продължаването им от самото стартиране на Националната система за мониторинг. На незабавно започване подлежат Мониторинга на Орнитологично важните места и защитените зони от мрежата НАТУРА2000, Схемата за мониторинг на обикновените видове птици, Среднозимното преброяване на водолюбивите птици и Картирането на гнездящата орнитофауна на базата на стандартна мрежа UTM със страна на квадрата 10 км (т.е., работата по Атлас на гнездящите видове птици за следващия период 2005 – 2015 г.). Тези мониторингови дейности могат да започнат веднага благодарение на наличието на организационна и методологична обезпеченост за тях (организационни планове за осъществяването им, методики), човешки ресурс (мрежа от подготвени доброволци) и значителна част от необходимите технически средства (оптически уреди, автомобили и т.н.). Хронологично най-близко е осъществяването на Среднозимното преброяване на водолюбивите птици, което ще се извърши от БДЗП в средата на януари 2005 г. Това дава възможност за финансовото му обезпечаване от настоящия проект в порядъка на тестване на Националната система за мониторинг на биоразнообразието.

В по-дългосрочна перспектива чрез посочените мониторингови техники не само ще продължи вече започнатия мониторинг, но и ще се получи информация за значителен брой видове и за места, за които държавните органи трябва да вземат управленчески решения (особено във връзка с инвестиционните намерения за ветрови генератори, голф игрища, хотелски комплекси, вилни селища, язовири и други мащабни проекти, които са свързани с необратими трансформации на консервационно значими места и природни местообитания). С присъединяването на България към Европейския съюз посочените мониторингови техники ще съставят още един елемент на хармонизацията на страната в областта на опазването на биологичното разнообразие.


^ 3.1.1. Видове и места, обхващани при Картиране на гнездовата орнитофауна

Обхваща всички гнездящи видове (273 вида) и цялата територия на страната. Конкретните видове освен в Приложение 5.01_птици могат да се видят и на специалната бланка на БДЗП за картирането (Приложение 5.02_птици).


3.1.2. Видове и места, обхващани при Мониторинг на Орнитологично важните места (включително Специално защитените зони)

Обхваща 251 гнездящи, мигриращи и зимуващи вида в 140 обекта (с обща площ над 17 500 кв. км ) на цялата територия на страната. Списъкът на тези места и основанията за отнасянето им към тази категория (освен съответствието им на общоприетите критерии за ОВМ) са представени в Табл. 1. Както се вижда от таблицата, немалка част от тези места са съществуващи защитени територии, включително национални и природни паркове. Следва да се подчертае, че предлаганата мониторингова техника е напълно приложима и към подобни големи защитени територии.


Таблица 1. Орнитологично важни места и места, отговарящи на критериите за Специално защитени зони по Директивата за птиците, които следва да бъдат включени в европейската екологична мрежа НАТУРА2000




Място

Местонахождение

Тип на мястото

^ Припокриване с друг тип места (Рамсар, ОВМ, ЗТ и предложени ОВМ)

1

 Влажни ливади Раяновци

Драгоман, Западна България

 ОВМ BG001

 граничи с Корине Сайт №000007

2

Западен Балкан

Чупрене-Берковица, Северозападна България

Корине Сайт №000001;

ОВМ BG002; резерват Чупрене+ буферна зона; Язова планина

3

 Тисата

Кресна, Югозападна България

ОВМ BG003

резерват + буферна зона+ЗМ, Корине Сайт №000025

4

 Долни –Богров Казичене

София, Западна България

ОВМ BG004

 Утайници Долни Богров

5

Понор

Своге, Северозападна България

 

ОВМ BG005; Корине Сайт №000002; Добравица; Гинци

6

 Рибарници Орсоя

Лом, Дунавско поречие

ОВМ BG006

Защитена местност, Корине Сайт №000132

7

Остров Ибиша

Лом, Дунавско поречие

ОВМ BG007

Рамсарски обект, резерват + буферна зона, Корине Сайт №000133

8

Остров до Горни Цибър

Лом, Дунавско поречие

ОВМ BG008

 

9

Златия

Вълчедръм, Северозападна България

 

ОВМ BG009 Фунията

10

язовир Пясъчник

Съединение, Южна България

ОВМ BG010

Корине Сайт №000046

11

Централен Балкан

Централна Стара планина

ОВМ BG011

Национален парк, Корине Сайт №000006

12

Крумовица

Източни Родопи, Южна България

ОВМ BG012

 

13

Студен Кладенец

Източни Родопи, Южна България

ОВМ BG013

Резерват Вълчи дол, Долината на р. Арда Корине Сайт №000052

14

Маджарово

Източни Родопи, Южна България

ОВМ BG014

Защитени местности Патронка, Момина скала, ПЗ Кованкая, Долината на р. Арда Корине Сайт №000052

15

язовир Конуш

Асеновград, Южна България

ОВМ BG015

Защитена местност, Корине Сайт №000048

16

рибарници Пловдив

Пловдив, Южна България

ОВМ BG016

 

17

Комплекс Беленски острови

Белене, Дунавско поречие

ОВМ BG017

Рамсарски обект, резерват + буферна зона, част от природен парк , Корине Сайт №000114

18

Остров Вардим

Свищов, Дунавско поречие

ОВМ BG018

Защитена местност Корине Сайт №000109

19

Бяла река

Източни Родопи, Южна България

ОВМ BG019

Корине Сайт №000053

20

Радинчево

Харманли, Южна България

ОВМ BG020

 

21

Южен Сакар

Свиленград, Южна България

ОВМ BG021

Корине Сайт №000056

22

язовир Розов кладенец

Гълъбово, Южна България

ОВМ BG022

Корине Сайт №000058

23

язовир Овчарица

Раднево, Южна България

ОВМ BG023

Корине Сайт №000062

24

Рибарници Мечка

Русе, Дунавско поречие

ОВМ BG024

Корине Сайт Стълпище №000107

25

Ломовете

Русе, Дунавско поречие

ОВМ BG025

резерват + природен парк , Корине Сайт №000106

26

Дервентски възвишения

Болярово, Южна България

ОВМ BG026

Корине Сайт Дервент №000071

27

язовир Малко Шарково

Болярово, Южна България

ОВМ BG027

Корине Сайт №000070

28

язовир Церковски

Карнобат, Южна България

ОВМ BG028

Корине Сайт Стралджа №000068

29

Котленска планина

Източна Стара Планина, Източна България

ОВМ BG029

резерват (част) включва корине сайтове №000063 и №000065

30

Комплекс Калимок

Тутракан, Дунавско поречие

ОВМ BG030

Защитена местност Калимок-Бръшлен Корине Сайт №000104; Бръшлянско блато

31

Стената

Тутракан, Дунавско поречие

ОВМ BG031

 

32

Остров Пожарево

Тутракан, Дунавско поречие

ОВМ BG032

Защитена местност Корине Сайт №000102

33

Сребърна

Силистра, Дунавско поречие

ОВМ BG033

Рамсарски обект, Поддържан резерват+буферна зона, Биосферен резерват, Обект на Световното природно и културно наследство; Корине Сайт №000099;

34

Комплекс Мандра-Пода

Бургас, Югоизточна България

ОВМ BG034

Рамсарски обект (част), защитени местности , Корине Сайт Site №000074;

35

Бургаско езеро

Бургас, Югоизточна България

ОВМ BG035

Рамсарски обект, защитени местности, Корине Сайт Site №000076;

36

Атанасовско езеро

Бургас, Югоизточна България

ОВМ BG036

Рамсарски обект, резерват + буферна зона, Корине Сайт №000077;

37

Поморийско езеро

Бургас, Югоизточна България

ОВМ BG037

Рамсарски обект, защитена местност , Корине Сайт Site №000078;

38

Провадийско-Роякско плато

Провадия, Североизточна България

ОВМ BG038

Защитена местност (част); Корине Сайт №000089;

39

Хърсовска река

Тервел, Североизточна България

ОВМ BG039

 

40

Странджа

Малко Търново, Югоизточна България

ОВМ BG040

природен парк, Корине Сайт №000072

41

Ропотамо

Приморско, Югоизточна България

ОВМ BG041

Рамсарски обект, резерват + буферна зона, защитена местност, природни забележителности, Корине Сайт №000077;

42

Залив Ченгене Скеле

Крайморие, Югоизточна България

ОВМ BG042

Защитена местност

43

Емине

Източна Стара Планина, Източна България

ОВМ BG043

защитена местност, Корине Сайт №000081;

44

Камчийска планина

Долни Чифлик-Обзор, Източна България

ОВМ BG044

Корине Сайт №000093; Защитени местности, резервати

45

Комплекс Камчия

Старо Оряхово, Източна България

ОВМ BG045

резерват + буферна зона, защитена местност, Корине Сайт №000082

46

Ятата

Варна, Североизточна България

ОВМ BG046

природна забележителност,

47

Варненско Белославско езеро

Варна, Североизточна България

ОВМ BG047

защитена местност (част), Корине Сайт №000083;

48

Суха река

Добрич, Североизточна България

ОВМ BG048

 

49

Шабленски езерен комплекс

Шабла, Североизточна България

ОВМ BG050

Рамсарски обект, защитена местност, Корине Сайт №000088;

50

Дуранкулак

Шабла, Североизточна България

ОВМ BG049

Рамсарски обект, природна забележителност, Корине Сайт №000088;

51

Врачански балкан

Монтана, Северозападна България

Корине Сайт №000003

Природен парк; Козница планина; Ржана планина

52

Средна гора

Панагюрище, Южна България




 Корине Сайт №000011; Вран Камък; Копривщенски хълмове

53

Рила

Благоевград, Югоизточна България

Корине Сайт №000024

национален парк, природен парк; Река Бистрица-Рила

54

Пирин

Банско, Югозападна България

Корине Сайт №000027

национален парк; Южен Пирин

55

Бесапарски ридове

Пазарджик, Южна България




 Корине Сайт №000049;

56

Калиакра

Каварна, Североизточна България

Корине Сайт №000086

резерват + буферна зона;

57

Галата

Варна, Североизточна България

 

Корине Сайт №000092;

58

Краище

Трън, Западна България

Корине Сайт №000013;

 

59

Руй

Трън, Западна България

Корине Сайт №000012;

 

60

Лудогорие

Исперих-Дулово, Северна България

Корине Сайт №000098;

Остър меч; Ири Хисар ; граничи с Руйно

61

Западни Родопи

Смолян, Южна България

Корине Сайт №000036;

 

62

Гарван

Гарван, Дунавско поречие

Корине Сайт №000100;

 

63

Малък Преславец

Тутракан, Дунавско поречие

Корине Сайт №000101;

 

64

Вейката

Кирково, Южна България

Корине Сайт №000138;

 

65

Деветашко плато

Сухиндол, Северна България

Корине Сайт №000115;

 

66

Микре

Угърчин, Северна България

Корине Сайт №000121;

 

67

Карлуковски карст

Луковит, Северна България

Корине Сайт №000127;

 

68

Мелнишки пирамиди

Сандански, Югозападна България

Корине Сайт №000034;

 Калиманци

69

Добростан

Асеновград, Южна България

Корине Сайт №000045;

 Караджов камък

70

Баташка планина

Батак, Южна България

Корине Сайт №000040;

 

71

Мурсалица

Смолян, Южна България

Корине Сайт №000043;

 

72

Братан

Казанлък, Южна България

Корине Сайт №000050;

 

73

Места

Гоце Делчев, Югозападна България

Корине Сайт №000139;

 граничи с Корине Сайт №000028 Момина клисура

74

Славянка

Гоце Делчев, Югозападна България

Корине Сайт №000035;

 

75

Осогово

Кюстендил, Югозападна България

Корине Сайт №000022;

 

76

Луда Камчия

Сунгурларе, Източна България

Корине Сайт №000141;

 

77

Витоша

София, Западна България

Корине Сайт №000009, природен парк;

 

78

остров Голя

Видин, Дунавско поречие

 

 

79

Жребчево

Гурково, Южна България

 

 

80

Рибариници Звъничево

Пазарджик, Южна България

 

 

81

Рибарници Хаджи Димитрово

Свищов, Северна България

 

 

82

Моста на р. Арда

Източни Родопи, Южна България

 

 

83

Сините камъни-Гребенец

Сливен, Южна България

 

включва Корине Сайт №000064

84

Каменски баир

Сливен, Южна България

 

 

85

Драгойна

Асеновград, Южна България

 

 

86

Западна Странджа

Средец, Югоизточна България

 

 

87

Северен Сакар

Тополовград, Южна България

 

 

88

Марица Първомай

Пъвомай, Южна България

 

 

89

Злато поле

Димитровград, Южна България

 

 

90

Марица Пловдив

Пловдив, Южна България

 

 

91

Чиракман

Каварна, Североизточна България

 

 

92

Петров дол

Североизточна България

 

 

93

Балчик-Иканталък

Балчик, Североизточна България

 

 

94

Момчил (Балчик)

Балчик, Североизточна България

 

 

95

Бежаново

Североизточна България

 

 

96

Гората

Маджарово, Южна България

 

 

101

Рупите

Петрич, Югозападна България

 

включва Корине Сайт №000032; Огражден

102

Петрича

Белослав, Североизточна България

 

 

103

Златни пясъци

Варна, Североизточна България

Корине Сайт №000085

природен парк;

104

Батова

Балчик, Североизточна България

 

 

106

Тунджа-Крушаре

Сливен, Южна България

 

 

107

Еловица

Трън, Западна България

Корине Сайт №000014;

 

108

Габра

Благоевград, Югозападна България

Корине Сайт №000023;

 

109

Съдиево

 Сливен, Южна България

Корине Сайт №000061;

 

110

Тулово

Сливен, Южна България

Корине Сайт №000051;

 

111

Топчиите

Мъглиж, Южна България

Корине Сайт №000067;

 

112

Беласица

Петрич, Югозападна България

Корине Сайт №000031;

 

113

Искър

Мездра, Северозападна България

Корине Сайт №000118;

 

114

Емен

Велико Търново, Северна Бълария

Корине Сайт №000113;

 

115

Дряновски манастир

Велико Търново, Северна Бълария

Корине Сайт №000111;

 

116

Белоградчишки скали

Белоградчик, Северозападна България

Корине Сайт №000134;

 

117

Чокльово блато

Кюстендил, Югозападна България

Корине Сайт №000018;

 

118

Земенски пролом

Кюстендил, Югозападна България

Корине Сайт №000017;

 

119

Свищовско-Беленска низина

Свищов, Дунавско поречие

 

 

120

Кайкуша

Свищов, Дунавско поречие

 

 

121

Рибарници Соколица

Карлово, Южна България

 

 

122

Пампорово

Смолян, Южна България

 

 

123

Яз. Ивайловград

Източни Родопи, Южна България

 

 

124

яз. Кърджали

Кърджали, Южна България

 

 

125

Мечковец

Източни Родопи, Южна България

 

 

126

Палакария

Западна България

Корине Сайт №000020;

 

127

Соколата

Южна България

Корине Сайт №000030;

 резерват

128

Шуменско плато

Източна България

Корине Сайт №000091,

 природен парк;

129

Персенк

Южна България

Корине Сайт №000044;

 

130

Островчe

Северна България

Корине Сайт №000097;

 

131

Тича

Източна България

Корине Сайт №000094;

 

132

Девин

Южна България

Корине Сайт №000042;

 

133

Рибарници Брезово

Южна България

 

 

134

Луковитските кукли - гр. Луковит

Северна България

 

 

135

Беленска гора

Дунавско поречие

Корине Сайт №000103;

 

136

Конявска планина

Западна България

Корине Сайт №000019;

 

137

Триград

Южна България

Корине Сайт №000041;

 Защитена местност

138

Търновски височини

Северна България

Корине Сайт №000110

 

139

острови Свети Иван и Петър

Югоизточна България

Корине Сайт №000075;

 

140

Купена

Южна България

Корине Сайт №000039;

 резерват



Похожие:

Мониторинг на видове. Фауна. Птици iconТема 03 Форми на икономическа организация. Видове стопански системи I. Същност и видове икономически системи
Комплексът от правила и норми, в съответствие с които обществото организира собствената си икономика, определя неговата икономическа...
Мониторинг на видове. Фауна. Птици iconНаредба №4 от 12 януари 2009 Г. За мониторинг на почвите
Чл. С тази наредба се урежда редът за провеждане на мониторинг на почвите чрез създаване на Национална система за мониторинг на почвите...
Мониторинг на видове. Фауна. Птици iconМониторинг на гъби в българия са установени над 5200
В българия са установени над 5200 вида. Очаква се да бъдат установени редица нови за страната видове, включително и нови за науката....
Мониторинг на видове. Фауна. Птици icon4 модуль мониторинг качества образования
Мониторинг это форма организации сбора, хранения, обработки и располо­жения информации о деятельности педагогической системы, обеспечивающая...
Мониторинг на видове. Фауна. Птици iconТема 24 Инфлация същност, причини, видове и измерване. Социално- икономически последици от инфлацията
Инфлация същност, причини, видове и измерване. Социално- икономически последици от инфлацията
Мониторинг на видове. Фауна. Птици iconСодержание введение 8 Раздел I. Научный социально-экологический мониторинг и базы данных зоны влияния бурейского гидроузла (социальный мониторинг)
Динамика содержания компонентов химического состава в воде Бурейского водохранилища в 2003-2008 гг 70
Мониторинг на видове. Фауна. Птици iconМониторинг реализации инновационных программ Г(О)оу нпо пу №9 г. Данкова
В соответствии с планом работы Липецкого областного института развития образования Центр мониторинга и реализации пнпо провел мониторинг...
Мониторинг на видове. Фауна. Птици iconВыступление на педагогическом совете 31 марта по теме «Мониторинг классного руководителя»
Понятие "мониторинг" пришло в педагогику из экологии и социологии. Это непрерывное слежение за состоянием чего-либо с целью предупреждения...
Мониторинг на видове. Фауна. Птици iconЗакон за опазване на околната среда /зоос/ глава осма "Национална система за мониторинг на околната среда"
Осъществява функционирането, материално-техническото и информационно-програмното осигуряване на Националната автоматизирана система...
Мониторинг на видове. Фауна. Птици iconПедагогический мониторинг образовательного процесса, система внутриучрежденческого контроля моу «Красноярская средняя общеобразовательная школа»
...
Разместите ссылку на наш сайт:
Справочники, творчество


База данных защищена авторским правом ©dmee.ru 2000-2014
При копировании материала обязательно указание активной ссылки открытой для индексации.
контакты